Учителят-методик – образование и квалификация

Учителят-методик – образование и квалификация

Учителят-методик трябва да има положително отношение към сътрудничеството, да умее да работи в екип, както и да работи в посока продължаване на професионалното образование и след завършване на училище

Учителите-методици, които работят с ученици от всички възрастови групи, трябва да развиват тяхното образование. Те отговарят за планирането на уроците, възлагането на проекти и задания в клас. Учебните изисквания за учителите зависят от тяхната специализация.

Изследователите са единодушни относно някои от принципите на преподаване на учителите-методици, а именно - улесняването (фасилитирането) на ученето сред учениците.

Акцентът трябва да бъде върху обучаемия: фокусът да премине от образование, съсредоточено върху предаването на знания от професора-учител, към  фокус, насочен към ученика (неговите идеи, интереси, нужди и т.н.).

Учителят създава такава учебна среда, която благоприятства взаимодействията (между преподавателите и бъдещите учители; между самите обучаващи се; между различните видове знания и т.н.). По същия начин насърчава изграждането на знания чрез процеса на разговор, което предполага известна степен на преосмисляне и подлагане на съмнение на общоприетите взаимоотношения.

През 2011 Риверо предлага четири нива за надграждане в работата на учителите-методисти и различни начини за включване на учениците в процеса на преподаване и учене.

  1.  Не е необходима конкретна методология за преподаване; в някои случаи е по-добре да имаш "интуиция". Тази методология не следва никой даден модел; няма конкретно формулирани специфични дейности или дидактически ресурси, а предложените учебни ситуации не са подредени в логически ред.
  2. Друг методически процес на обучение е предаването: когато методическата логика е подчинена на логиката на съдържанието, което се предава. Дейностите са ситуации, чиято цел е улесняване на преподаването и ресурсите служат за тази цел. Основното препятствие е разбирането, че учениците и техните идеи не влияят върху методологията.
  3. Друг модел е заместването; когато акцентът е върху ученика, а не върху учителя. Тази методология на преподаване се основава на логиката за откриване на идеите на учениците и тяхното разширяване и/или заместване с правилните знания. Основното препятствие е разбирането, че преподаването е пряката причина за научаването.
  4. Проучвания. Тази методология на преподаване почива на логиката, че решаването на съответните проблеми подпомага еволюцията на идеите на учениците. Тези идеи се считат за оста на процеса „преподаване и учене“.

Работата в реални ситуации или разрешаването на проблеми от практиката позволява на учениците да се впишат в ситуацията и да вземат решения, като сами преценят кои са най-адекватните и защо. Тази методология им позволява да надградят от своята начална позиция към по-сложни концепции.